Патологичното влечение към хазарт от 1980 г. се разглежда като психично и поведенческо разстройство от групата на разстройствата на навиците и влеченията – ,,Разстройството се характеризира с чести, повтарящи се епизоди на хазартна игра, които доминират в живота на лицето в ущърб на социалните, професионалните, материалните и семейните ценности и ангажименти. Тези хора могат да рискуват работата си, затъват в дългове, лъжат или нарушават закона, за да се сдобият с пари или избягват плащането на дълговете. Лицето описва интензивен подтик към хазарт, който трудно контролира, като същевременно е погълнато от мисли и представи за акта на хазартната игра и придружаващите я обстоятелства. Тази свръхангажираност на съзнанието и подтиците често се усилва при стресогенни житейски обстоятелства.” (Международна класификация на болестите – 10-та ревизия).

Какво е хазартната зависимост?

Хазартната зависимост е хронично, рецидивиращо заболяване. Може обаче, както при другите хронични заболявания (астма, диабет), пациентите да се научат да живеят пълноценно, стига да са спрели да играят т.е. да са в ремисия. В първоначалния период на осъзнаване на проблема повечето от тях се възприемат като морално слаби и безволеви. Като че ли основният проблем е липсата на силна воля. С помощта на терапия или АG (анонимни играчи – групи за взаимопомощ в някои държави на принципа на АА – 12 стъпкова програма) те могат и стигат до заключението, че са много болни и могат постепенно да се научат как да се справят със заболяването си.

Дали всеки, който играе хазарт е зависим?

Играещите хазарт по различен начин се ангажират с тази дейност. Едните играят рядко и само за развлечение. Други регулярно и системно изпробват знания, умения и комбинации, но могат да контролират количеството на времето, прекарано в игра и харченето на парите. Накрая има патологични играчи, на които целият им живот е подчинен на хазарта. Характерни за тях са често повтарящи се неконтролируеми импулси за игра. Мислите са завладени основно от анализиране и преживяване на предишните и планиране на предстоящи игри. Постепенно се увеличава времето, прекарано в играта и парите. Опитите да се ограничи, да се контролира или да се спре играта не носят никакъв успех. Силната вяра, че голямата печалба или възстановяване на загубите е само въпрос на време, завладява мислите. Постепенно нараства раздразнителността и тревожността, а заедно с това и лъжите. Загубата на контрол и началото на зависимост могат да настъпят години след така наречената „нормална” игра.

Каква е първата крачка, която трябва да извърви зависимият от хазарт?

Играчът първо трябва да приеме факта, че е зависим, че е болен и да поиска да се лекува. Да е мотивиран за промяна. Най-често това става, когато вече има много загуби от хазарта в различни области от живота. В повечето случаи, потърсилите помощ са пациенти, претърпели тежки загуби и терзания. При голяма част от хората влошаването настъпва плавно, включително и здравословно, преди да са готови да признаят загубите и да поискат да приемат помощ.

Какви са типичните черти на зависимия от хазарт?

1. Неспособност и нежелание да се приеме действителността такава, каквато е. Оттам идва бягството в света на мечтите и фантазиите, свързани с хазарта.

2. Емоционална лабилност. Зависимите споделят, че се чувстват емоционално комфортно, когато играят. ,,Единственото място, където се чувствам добре е пред рулетката. Там ми е удобно, спокойно и защитено. Никой нищо не очаква от мен. Знам, че унищожавам себе си, но едновременно с това имам чувството за безопасност”.

3. Инфантилност (незрялост). Желание да се притежава всичко най-добро в живота без да се вложи никакво усилие – като че ли това е обща черта на зависимите играчи.

4. Изграждане на илюзорен свят.

Какъв е този илюзорен свят ?

Създаването на илюзорен свят е още една обща черта на зависимите от хазарта. Доста време им отнема създаването на визия за ,,огромните и страхотните” неща, които ще се случат, стига да се удари голямата печалба (джакпот). Мечтата да създаде приказен свят за своите близки и приятели (и като филантроп да раздава благата) присъства силно във въображението на зависимия. Но приятният и охолен живот ще е възможен благодарение само на измислената система на игра. Най-интересно е, че никога не съществува тази парична награда, която е в състояние да сбъдне и най-малката мечта, т.е. да донесе удовлетворение. Ако се стигне до мечтаната и планирана парична сума, тя изведнъж се оказва без значение. Зависимият не спира и продължава играта, за да реализира още по-големи парични мечти. А когато това не се получава, при загуба например, отчаянието нараства прогресивно в зависимост от паричния дефицит. Мечтите се разпадат на дребни парчета, постепенно настъпва разруха на „въздушните кули” и на личността.

Дали хазартната зависимост е само финансов проблем?

Хазартната зависимост е преди всичко емоционален проблем. Зависимият изгражда постепенно около себе се огромни планини от проблеми, изглеждащи нерешими. Естествено съществуват и финансови проблеми, но те се оказват не най-значимите. Освен с тях, зависимият трябва да се справи и с проблеми в работата, в семейството, а често и с такива от правно естество. Чувството, че никой не го разбира, самотата и изолацията са много силни. Близките и приятелите постепенно се отдръпват. На фона на всичко това финансовият проблем е най-малкият. В момента на ремисия (когато се прекратява играта) отливът на парите спира и има възможност с труд да се спечелят пари, за да се върнат заемите. Най-добрият начин за възстановяване (оздравяване) е работа и изплащане на дълговете. Самите борчове пречат на процеса на здравеене. Затова постепенно те трябва да се погасят със собствен труд, а не като се взимат отново следващи заеми. Най-трудно и най-дълго се работи върху промяната на нагласите и поведението. Това трябва да продължи през целия живот.

Защо зависимият не може да спре да играе благодарение на своята силна воля?

Ако някой е откровен със себе си, ще признае, че е безсилен да се справи с хазартните проблеми. Доста от нашите пациенти успяват да не играят определен период от време. След това обаче настъпва унищожаване на изградения защитен механизъм и загуба на контрол. Някакво стечение на обстоятелства може да даде тласък отново да се играе, без да се мисли за последиците, загубвайки изцяло контрола върху поведението. Контролните механизми, в които се е вярвало и на които се е основавало до момента поведението, като сила на волята, спират да действат. „Пада ми пердето” – казват пациентите. Силната воля губи пред силата на играта.

Може ли някога да се завърне към контролирана игра някой, който вече е имал проблем с хазарта, но не е играл дълго време?

Не. Първата игра след ремисията е като първата чашка алкохол за алкохолика. Рано или късно се влиза в същата деструктивна схема. Веднъж ако се премине чертата и се навлезе в територията на безотговорна и неконтролирана игра, никога повече няма да може да се върне контрола. След спирането на играта за определен период – няколко дена, седмици или месеци, може да се появи чувство за сигурност, че този проблем вече не съществува. Някои опитват да правят малки експерименти, за да играят контролирано, но последиците са катастрофални. Категорично трябва да се избягва първата игра – дори залогът да е невинен. Предишната фикс идея и обсебването се завръщат. Остава алтернативата – да играеш и да рискуваш това, което си изградил досега или да не играеш и да строиш нов живот.

Това, че зависимият е спрял да играе не го прави независим. Често хората правят по-къси или по-дълги ремисии без никакво конструктивно мислене и промяна. За периодите на спиране е характерно нервното напрежение, тревожност, нерешителност, прекъсване на социалните връзки, отдалечаване от приятелите и близките. Тук е мястото за работа със специалист.

 Дорота Първулова

       психолог

Използвана литература:

Международна Класификация на Болестите – 10-та ревизияа