Досегашният ми професионалeн опит показва, че голяма част от хората с алкохолен проблем страдат от различни личностови и поведенчески разстройства. Статистически най-често срещан проблем са зависимите пациенти с пасивно-агресивно поведение. Тази специфика създава най-големи терапевтични трудности.

Характерна особеност на този тип пациенти е проявата на съпротива срещу социалните и професионалните изисквания към тях.

Това не е изявена, открита, пряка съпротива и явно демонстриране на агресия като противопоставяне и нападане, което е присъщо за диссоциалните личности, а по- скоро един пасивен начин на саботиране на задачите и задълженията – като отлагане, забравяне, закъсняване. В такъв случай говорим за пасивна агресия.

Тя е проява на скрита враждебност и гняв, които впоследствие водят до невъзможност за справяне със социалните и професионалните задължения. Подобен стил на поведение води до лични загуби и неуспехи, до създаване на чувство за несправедливост, неразбраност, недооцененост и.т.н.

Естествено не при всеки, който закъснява или не изпълнява задълженията си може да се говори за пасивно-агресивно поведение. За да определим наличността на такова поведение, лицето трябва да отговоря на пет от деветте изброени критерии:

• да отлага изпълнението на задачите така, че да не може да се завършат в срок;

• при нежелание да изпълни нещо – става раздразнителен, недоволен, спори за смисъла на задачата;

• когато работи нещо, за което няма желание – работи по-бавно или нехайно;

• протестира, когато някой иска от него нещо, което той смята за безсмислено;

• смята, че изпълнява поставените му задачи много по-добре, отколкото другите преценяват;

• не се заема с някои задължения, твърдейки че е забравил;

• отхвърля всякакви препоръки, свързани с подобряване на неговата дейност;

• не изпълнява част от поверените му задачи, с което обезсмисля усилията на другите;

• неоснователно критикува и осмива авторитета на други хора.

Ако разгледаме поведението на тези пациенти в детска възраст – в повечето случаи те са проявявали агресивно поведение, за което са били наказвани. В техния репертоар присъства обиждане, напускане и други подобни прояви на демонстрация на недоволство без никаква вербална информация, като диалог, търсене на решение и компромис.

Характерна за тези пациенти е честата промяна на настроението. Някой път много отговорно се отнасят и изпълняват поставените им задачи, друг път абсолютно ги игнорират, започват да търсят лични оправдания и да прехвърлят своите отговорности на другите. Нерядко обвиняват околните в неоснователни очаквания или несправедлива оценка спрямо тях. Не поемат отговорността за своите неуспехи, а причините за тях търсят винаги извън себе си. Винаги някой друг им е виновен.

За пасивно-агресивната психодинамика на личността на тези пациенти са присъщи конфликтите, предизвикани от непризнаване на авторитети, липса на подчиненост и склонност кьм провокации, както и такива, свързани с автономията и независимостта.

Вътрешноличностните и междуличностните конфликти, както и личните неуспехи при изпълнението на поставените задачи, са повод тези хора по-често да употребяват алкохол.

Естествено е тези пациенти да не търсят лечение, защото смятат, че причината за собствените им трудности е в несправедливото отношение на другите към тях, а не в самите тях. В случая на алкохолната зависимост тази убеденост и възприемане дава предпоставки (,,храна”) за така наречения механизъм на отричане и илюзии.

Започвайки терапията, те се стараят да поддържат старата схема на поведение: нарушават договорените правила и принципи; закъсняват; не изпълняват задачите, поставени от терапевта, омаловажавайки техния смисъл; занимават се с ,,по-важни неща” и търсят грешките при други хора, оправдавайки своето поведение. При небрежност или неизпълнение на поставените им задачи не приемат никакви странични забележки или коментари.

Какъв трябва да е подходът?

Същественото в подхода при работа с такива пациенти e още от самото начало да се предложи много ясно структуриран терапевтичен договор, за да няма възможност пациентът да саботира приетите правила на работа.

Договорът трябва да е безусловен, с ясно определени санкции при неспазване на правилата и договореностите. Поставените задачи трябва да са еднозначни и конкретни, с точно определени дати. Сроковете не трябва да се нарушават и не подлежат на предоговаряне. В целия терапевтичен процес екипът от терапевти трябва да е „безчувствен” на всякакви обяснения и оправдания от страна на пациента и да не се поддава на неговите манипулации. Когато пациентът смята, че е несправедливо оценяван, той демонстрира недоволство или обида. В този случай терапевтът трябва да го конфронтира с постъпките и последствията от неговото поведение, а не да се спира само върху чувствата и емоциите.

Естествено голямата част от пациентите закъсняват, забравят за срещите за консултация и прекъсват лечението, без да предупредят терапевта, а след това са убедени в безуспешността на терапията. Това в крайна сметка за тях е едно „добро” основание да не правят никакви промени в живота си.

Често пациентите акцентират върху желанието и добрите си намерения, но по-важното е да се покажат конкретните резултати от тях, защото всъщност най-често се получава разминаване между намеренията и резултатите от дадено поведение.

Важно е също да се научат на уверено поведение, както и на изразяване на гняв, яд и агресия.

Всъщност основната терапевтична цел е алкохолно болният пациент да се научи да поема отговорност за себе си, за лечението и за своя живот.

 Дорота Първулова

             психолог

Използвана литература:

Jolanta Reisch-Klose,Ewelina Glowacz “Alkoholik -instrukcja obslugi“