1. Не очаквай, че детето ти ще стане като теб или такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не твое копие, а да бъде себе си!

 2. Не изисквай от детето си отплата за всичко, което си направил за него. Ти си му дал живот, как може то да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, другият – на друг и това е необратимият закон на благодарността!

3. Не изливай върху детето своите обиди, за да не ядеш горчив хляб на стари години. Защото – каквото посееш, това ще пожънеш!

4. Не гледай на неговите проблеми с пренебрежение. Животът е даден на всеки според силите и бъди уверен, че на него му е тежко не по-малко, отколкото на теб, а може би дори и повече, защото то няма опит!

5. Не го унижавай!

6. Не забравяй, че най-важните срещи на човека са срещите с децата му. Обръщай им повече внимание – ние никога не знаем кого ще срещнем в детето си!

7. Не се самоизмъчвай, ако не можеш да направиш нещо за своето дете. Измъчвай се, ако можеш, а не го правиш!

8. Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот. Tо не е само плод на твоята плът и кръв. То е скъпоценната чаша, която Животът ти е дал за съхранение и развитие в нея на творчески огън. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, у които ще расте не „нашето” и „моето” дете, а душа, която им е дадена за съхранение!

9. Умей да обичаш чуждото дете. Никога не причинявай на чуждото дете това, което не би искал да сторят на твоето!

10. Обичай своето дете каквото и да е то – дори когато е неталантливо, неудачник или е вече пораснало. Когато общуваш с него се радвай, защото детето е празник, докато е все още с теб!

Превод от полски език: Дорота Първулова

                                             психолог

Януш Корчак (1878–1942) е полски детски писател, педиатър и педагог от еврейски произход. Смятан е за много прогресивен за времето, в което е живял. Умира в концентрационен лагер заедно със своите възпитаници от сиропиталището, в което е работил.