Основната цел на възстановяващия се алкохолик е да поддържа трезвеността си. В това може да му помогне мини програмата HALT, която се основава на опита на хората, трезвеещи с философията на АА /Анонимни Алкохолици/. HALT е абревиатура, образувана от първите букви на английските думи, означаващи основните състояния, които не бива да се допускат, тъй като застрашават трезвеността. HALT означава СТОП, СПРИ СЕ.

Постарай се дълго време:

• да не си прекалено гладен Hungry

• да не си прекалено гневен Angry

• да не си пракалено самотен Lonely

• да не си прекалено уморен Tired

Ако зависимият от алкохол допусне някои от горните състояния да го завладее, има огромен риск той да забрави основната си цел – поддържане на трезвеността. Тогава вероятността да се появи самосъжаление нараства, а от там има само една стъпка към познатите начини за справяне с това чувство – чрез употребата на алкохол.

Наши пациенти с дългогодишен опит в трезвеене споделят, че когато са гладни или жадни, по-силно и по-забележимо става желанието им за пиене. АА съветват винаги да има нещо хранително и/или сладко под ръка. Една наша пациентка винаги носи в чантата си вафла или парче шоколад „за спешен случайˮ, както го нарича тя – когато се появи силен импулс и желание за пиене. Това поне малко може да забави консумацията на алкохол, а в това време има възможност да се предприемат и други мерки.

Гневът също може да е претекст за употребата на алкохол. Алкохолът винаги досега е помагал за потискане или разтоварване на гнева. Но когато има стремеж за непиене при създадена зависимост, по-добре е първо да се помисли – има ли зависимият влияние върху източника на гнева и раздразнителността си. Ако има – бързо да се предприемат действия за решаване на проблема. Ако не – трябва да се намери начин за отпушване на гнева, например чрез безвредно, физическо действие или чрез изразяване по някакъв недеструктивен начин, който смъква напрежението. Добре е тогава да се направи нещо любимо – например, да се послуша хубава музика, да се позвъни на добронамерен приятел. Физическото разтоварване и пренасочването на вниманието са начини да не се допусне гнева и фрустрацията да станат повод за пиене.

„Да се пазим от самотатаˮ – често на сбирките на АА се чува това предупреждение. За алкохолизма се говори като за болест на самотата и така я припознават хората, имащи алкохолен проблем. Самотата, различността, отчуждението и непринадлежността към група често стават претекст за пиене. След напиването, когато се изчерпи действието на алкохола, тези чувства се задълбочават и се появява силно усещане за отхвърленост, натежават срама и тъгата. Засилващото се чувство за вина и неразбраност задълбочава самотата и става претекст за следващо напиване. Този затворен кръг може да се прекъсне, когато алкохоликът е част от група хора с подобен проблем. Идентифицирайки се с тези хора, той осъзнава, че не е сам и не е различен, тогава неговата самота намалява. Голямо облекчение е да знае, че не е различен, че е обичан. Вярата в това, че не е сам с проблемите си и някой друг ги разбира е голяма сила, която пази от напиване. Когато се появява чувство за самота, зависимият може да се обади на приятел, да потърси непиеща компания или да отиде на сбирка на АА.

Умората също може да предизвика желанието за пиене. Когато алкохоликът е изтощен или уморен, споделят наши пациенти, появяват се мисли, свързани с алкохола като източник на енергия. Алкохолът има много калории и първоначално „вдигаˮ, дава енергия, освен това, потискайки активността на централната нервна система, потиска неприятни физически усещания и болки. Желанието за пиене се увеличава пропорционално на усещането за умора, затова е важно в периода на спиране на пиенето зависимият да не се преуморява, да намери начин да се погрижи за себе си, да се научи да почива. Ежедневно трябва да намира време и възможност за почивка и релакс. Да се избягват опасните капани като глад, гняв, самота и умора е от огромно значение за хората, които са решили да водят пълноценен и щастлив живот без алкохол.

 Дорота Първулова

             психолог