Алкохолната зависимост е проблем не само за пиещия, но и за хората от най-близкото му обкръжение – семейството.

Прекалената употреба на алкохол на един от членовете в семейството обикновено дестабилизира функционирането на цялата семейна система, като поражда сериозни проблеми и става причина за страданието и на възрастните и на децата.

Съзависимостта се диагностицира само при възрастните хора, които реално могат да изберат и друг начин за справяне с проблема на пиещия партньор. Децата обаче нямат избор. Те са принудени да живеят в условията, които им предоставят възрастните.

Задълбочаването на проблема кара непиещите членове на семейството да търсят начини, които биха им помогнали да издържат в ситуацията на перманентен стрес, липсата на чувство за безопасност и стабилност. Алкохоликът постепенно все повече и повече се концентрира върху пиенето, излиза от житейските си роли и спира да участва в семейния живот, като не се интересува дори от близките си.

Дисфункцията в алкохолното семейство не се появява изведнъж. Това е доста дълъг процес, който преминавапрез различни етапи, като всеки от тях може да се проследи.

Първоначално семейството, така както и алкохоликът, отрича съществуването на проблема. Поведението на пиещия е толерирано от близките, които се стараят да го предпазят от последиците от пиенето. Проблемът не се коментира и споделя пред никого, а пиенето се превръща в тема табу. Семейството изпитва срам, който още повече го блокира и затваря в тази ситуация.

Следващият етап е свързан с усилията да се признае съществуването на проблема и да се организира самозащитата на семейството пред обществото. В стремежа да се скрие пиянството, за да не се опетни името на семейството, се ограничават контактите с приятели и близки, отказва се участие в мероприятия, където присъства алкохол. Вътре в семейството споровете и конфликтите нарастват, но за пред хората всичко е наред. Поддържа се мита за едно „Отвън погледнато чудесно, щастливо семейство”.

По-късно настъпва етапът на хаос и отчаяние. Проблемът се оставя на самотек. Драстично се засилват емоционалните проблеми при децата. Появяват се опити да се реорганизира семейството. Не пиещият  партньор поема отговорности за всичко в  семейството, но толерира пиенето и крие пиещия. Тук понякога алкохоликът прави опити да търси помощ. В този период често се предприема изолиране на пиещия или настъпва раздяла. Тези събития могат понякога да мотивират спирането на алкохола и завръщането в семейството. Ако не настъпи такова спиране на алкохола, семейството изцяло се реорганизира. Появяват се нови роли и нови задължения, вече без участието на пиещия.

Цялата енергия на семейството, всичко е насочено към противодействие на деструктивното поведение на пиещия, така сякаш други проблеми и други сфери на семейния живот не съществуват.

Такова поведение и функциониране на семейството е характерно при съзависимост. 

По този начин семейството се приспособява към дисфункционалните човешки взаимоотношения. Това дава възможност да се запази досегашната семейна система, но едновременно отнема шанса за нейната промяна.

Съзависимостта при алкохолизма често се нарича коалкохолизъм.

Често близките не осъзнават, че тяхното поведение не допринася за спирането на алкохола, а по-скоро подкрепя пиенето. Характерно за тях е :

• Да живеят в ритъма на алкохолика: пиене – не пиене.

• Да поемат отговорност за пиещия.

• Да упражняват свръх контрол върху пиещия.

• Да помагат и свръх обгрижват пиещия, като го предпазват от последиците от неговото пиене.

• Да толерират включително и девиантното му поведение.

• Силното чувство за вина и малоценност на непиещия партньор става причина той изцяло да фиксира вниманието си върху проблема на пиещия и да занемари себе си.

Съзависимите най-често са несъзнателни „помощници” на близките си в проблемното им пиене. Тяхното поведение помага да се отлага решението за спиране на пиенето и търсене на помощ. Добре е близките да знаят, че:

Алкохолизмът е хронично, рецидивиращо заболяване и за да се помогне на близкия трябва да се приеме този факт без срам.

• Възприемането на алкохолизма като проклятие в семейството не помага. Когато го разглеждаме като болест, обаче има начин да се живее с него, като с всяко друго заболяване.

• Отношението към алкохолика, като към непослушно дете не върши работа.

• Безсмислено е воденето на спор, обвиняването и искането на обещания, особено когато алкохоликът е под влияние на алкохола.

• Taka нареченото „четене на конско” също няма смисъл. Алкохоликът вече знае какво искаме да му кажем и това може да е повод за лъжи и декларации, за обещания, които не може да изпълни.

• Приемането на обещания, които знаем, че няма да спази ни поставя в неблагоприятна позиция. Алкохоликът си мисли, че винаги може да ни лъже и манипулира.

• Използването на шантаж – ,,ако ме обичаш спри да пиеш” не помага, само засилва чувството му за вина.

• Търсенето или изливането на алкохола само допълнително стимулира изобретателността му в намиране на нови места за криене.

• Партньорът на пиещия не трябва да прави нищо вместо него. Прикриването на проблемите или предпазването на пиещия от последствията на безотговорното му поведение (например отсъствие от работа, взимане на заеми и др.) намаляват шанса той да осъзнае сериозността на положението в което се намира и необходимостта от промяна.

• Не трябва да се очаква бързо и моментно излекуване. Като при всяко хронично заболяване лечението и възстановяването е дълго и са възможни рецидиви.

Пиещият се нуждае от любов, разбиране и подкрепа, когато прави опити да спре пиенето, а също и в моментите на ремисия.

Поради тази причина близките на зависимия също имат нужда от специализирана помощ. Каква е съзависимостта и по какъв начин непиещия партньор се приспособява към живота на зависимия се определя от доста показатели.

Първо това са външните условия, в които живее семейството: структура на семейството, материалните условия, включително и поведението на пиещия, с което трябва да се справя партньора.

Следващата група показатели са вътрешните предпоставки и личностови характеристики на непиещия партньор. Как той се справя в различните ситуации, по какъв начин решава проблемите, как овладява емоциите. От голямо значение са убежденията, с които той влиза в зрелия живот, свързани с ролите и релациите в семейството, взаимоотношенията мъж-жена. Преживяванията от детството и предишните връзки също влияят върху възможността за справяне в трудни ситуации в актуалната връзка с алкохолика.

И не на последното място – съзависимостта не се придобива за един ден. Това е дълъг процес, в който трябва да се отчитат и промените, които настъпват в съзависимата личност под влиянието на дълготраен стрес. Понякога този стрес продължава десетки години. От другата страна всеки реагира и се приспособява индивидуално към промените.

При децата на алкохолиците най-често срещаното чувство е срам. Те много рано се ориентират, че пиещият родител е отхвърлен и осмиван. Това влияе върху тяхната самооценка. Самите деца започват да се чувстват по-различни и по-малоценни от другите.

Какво би могъл да направи съзависимият партньор?

Да се информира и научи какво е алкохолно заболяване. Да търси контакти с хора, които имат подобен проблем като се включи в групи на Al-Anon за самопомощ на семействата на зависими, където ще намери разбиране и подкрепа. В хаоса и самотата, в която живее – това е необходимо. Там е мястото, където непиещият партньор има възможност да се научи как да говори за тази болест с децата си и за нещата, които досега са били скривани. Не бива да се забравя, че и децата възприемат този проблем като тема табу. Ако е необходимо трябва да предприеме защита за себе си и децата.

Съзависимият трябва да определи своите граници и да пази територията си, да се научи да казва не. Понякога е наложително да направи генерална ревизия на житейските и семейните си възгледи – да се погрижи да защити правата си и да запази собственото си положително самочувствие като даде възможност на алкохолика сам да носи последиците от своето пиене.

 Дорота Първулова

            психолог

Използвана литература:

Melody Beattie “Koniec wspoluzaleznienia“ 

Bohdan T.Woronowicz “Geneza, terapia, powrót do zdrowia“

Ewa Woydyłło “Podnieś głowę“ 

Jolanta Reisch-Klose,Ewelina Glowacz “Alkoholik -instrukcja obslugi“